• Просветното дело в Средните Родопи

В двора на църквата Георги Победоносец още през 1852 г. е открита двуетажната сграда на взаимното училище – първото светско училище в Южна България.  След двете килийни училища, това е третото училище в града. Тук първоначално децата са се обучавали по взаимната методика – по-големите обучавали по-малките.  По-късно става класно, а през 1880г. и светско училище, но името му се запазва на взаимно училище.

 Днес то е реставрирано като музей „Просветното дело на източните Родопи“, в който можем да се потопим в просветителския дух на миналото и атмосферата на възраждането.

Можем да се разходи  из класните стаи, битовата стая на учителя …

 

 

В старата част на Златоград се намира възрожденския квартал. В този квартал са запазени около 100 старинни сгради с автентична възрожденска  архитектура. 

През 2001г. в Златоград е открит първият частен Етнографски ареален комплекс.  Той е включен в Списъка на 100-те национални туристически обекти.  В комплекса се намират действащи занаятчийски работилници - ножарска, грънчарска, терзийска и златарска,  произвеждащи ръчно изработени изделия, които можете да използвате или да запазите като сувенир за вас или приятели.  Посетете механите, които предлагат типични родопския ястия и специалитети.

В началото на комплекса се намира и кафене „Стария град“, създадено през далечната 1823 година. Тук може да опитате чаша въртяно кафе, приготвено върху нагорещен пясък и поднесено чрез въртене.

  • Етнографски музей
  • Музейната сбирка на съобщенията

Музейната сбирка на съобщенията е единствената такава в цяла България.

  

 

 

 

 

 

  • Воденицата 

Малко преди единият изход на Златоград се намира Воденицата.  В нея действат  три водни съоръжения – валявица, тепавица и караджейка. Валявицата  представлява традиционна машина за пране, която се използва и до ден днешен, особено за по-обемно пране. В тепавицата се поставя материала за тепане, основно пояси, шаяци, гайтани за традиционните носии.  Караджейката  е мелница, задвижвана от вода, с която се мелило основно царевично брашно за специалитети в района като например типичният златоградски качамак.